Баба Марта идва в деня на Сирни Заговезни

Тази година се сливат в едно като червения и белия конец в мартеницата два празника – баба Марта и Сирни Заговезни. 

Станало по силата на църковния календар, който определя датата на Великден, това съвпадение носи дълбок смисъл. На вярата в пробуждащата се за нов живот природа и в победата над студените зли сили от любовта и топлината на Слънцето. 

Силни Заговезни, или Сирница, се отбелязва в седмата неделя преди Великден. Нейните символи са кукерските игри, обикалянията на къщите от кукерски дружини, водени от камилата, младоженеца и булката/мъже, маскирани като такива-б.р./. 

На Сирница се палят и прескачат огньове, въртят се огнени пръчки – оратници, правят се големи карнавални тържества. На този ден се иска прошка – младите целуват ръка на родители и по-възрастни с молба да им бъде простено всяко сторено зло и лоша дума. 

Това правят всички хора към всички, за които имат разбирането, че трябва да го направят. На Сирница за последно преди седем седмичния и най-строг великденски пост се ядат млечни продукти и яйца. 

Вечерта на Сирница, в неделя, се слага празнична обредна трапеза. За нея задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени семейства. 

Особено оживление създава обичая хамкане – на края на конец (кълчищен или мартеница), окачен за гредата на тавана, се връзва обелено яйце, въглен или парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата се мъчат да уловят окаченото с уста. Яйцето и въглена от хамкането прибират и по-късно използват като лекарство. 

А конецът винаги се пали веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това, как гори, се гадае за здраве и живот. По същия начин се гадае за бъдещата реколта, приплода на добитъка, за женитба. 

В някои райони с водата, в която са сварени яйцата за вечерята, си мият лицата на следващия ден – чист понеделник, за предпазване от бълхи и мухи. Според православния канон последният ден преди Великия пост е известен като „неделя на всеопрощението“. 

На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:15) 

През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез „ритуала на прошката“, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята. 

/БГНЕС/